Действието на книгата „Приключението на Мигел Литин, нелегален в Чили“ се развива по време на вече 12-годишната пълна военна диктатура на Пиночет. Външно навсякъде е зловещо спокойно. Вечерен час, за който всички бързат да се приберат у дома, защото, ако закъснеят, ги чака арест или дори затвор. Всички си мерят думите, понеже никой не знае дали, кой, кога и къде подслушва и как ще бъде разбран.

Само в нелегалните демократични организации ври и кипи. Но това не трябва да се вижда.

В тези условия Мигел Литин и неговите три филмови екипа успяват под благовидни предлози да заснемат 32 200 метра филмов материал за действителното състояние на нещата в Чили.

Макар и да е рисковано, Мигел Литин успява да посети майка си и вуйчо си и те наистина не го разпознават. Когато това все пак става, майка му изстенва: „Ох, ще припадна.“ А вуйчо му казва: „Сега вече мога тутакси да почина в мир.“