Като вид притчата се родее с баснята, но има по-ясно съдържание и по-ясни послания. Особености на притчата са: кратката форма; липсата на излишните подробности; изтъкват се съществени белези на героите и намирането на нравствен извод, където се търси поуката. Читателят се води към нравствено пречистване и възвисяване.
Алегоричното изобразяване на човешките постъпки и отношения се свързват с животни, растения, предмети. Чрез техните образи се достига до нравствено пречистване. Най-често поуката се избистря от иносказателното и нравоучителното заключение. Това става чрез подразбирането от съдържанието на разказа.
Притчите до известна степен са правила на живота, добити от собствен опит. Характеристика на притчите е че, те са преди всичко някакъв разказ, някаква история, защото така най-бързо стигат до съзнанието на хората.