Митко Ламбов (1971) е поет и организатор на културни събития. Завършил е първата Пловдивска поетична академия с ръководител Добромир Тонев. Член e на Световната Чили. Участвал е в организация на поетите редица антологии и е превеждан на седем езика. Първата му издадена стихосбирка е "Бръчките на дъгата" (1999) През 2021 г. излиза поредицата му от пет стихосбирки "Полет в Безкрая", която включва: "От гръдния кош на света", "Седем цвята тъга", "Ригел или проекция на невъзможната любов", "Легенда за Аоя" и "Нар в безжалостен юмрук". Бил е редактор в два електронни сайта за поезия и литература. Създател е на СНЦ "Алфа Криейтив Тийм", организатор на националния поетичен конкурс "Майко моя, моя Богородице". Създател на литературни младежки групи "Мастилен свят" и "Словесни слънца".

„Четеш и... душата расте! Мъжка поезия! Една всеопрощаваща нежност те пленява и не те пуска до последната страница. Мъдра книга е, разлистете я.“ - Камелия Кондова

“Книгата е същински поетичен маратон, напоена е с безброй метафори от всякакъв характер, това се вижда ясно във всяка страница на тази творба. Митко Ламбов предизвиква читателя на Джентълменски дуел - без проливане на кръв и прояви на насилие." - Хайри Хамдан

"Стихотворенията в тази книга са изградили мост. Той свързва всичко с всичко - дете с родител, земя с небе, душа с тяло, човек с Бог... Този мост не се преминава лесно, но той неизбежно трябва да бъде извървян. Без него всеки един живот е пустиня. Този мост се нарича Любов. И неговият смисъл е в това да ни научи, че без любовта битието ни е пусто. С поезията си Митко Ламбов ни подканя да тръгнем по моста и да постигнем най-трудното - да намерим себе си." - Станислава Станоева

„Приют за ангели и птици“ е дълбоката и съкровена вяра на автора в силата на думите - в тяхната способност да разкриват, променят и да изцеряват като ни напомнят, че любовта е вечна и неизбежна. Книгата е лабиринт, подобен на коренова система на дърво, в който всички пътища водят нагоре, всяко стихотворение е клон, който се разклонява и разкрива различните форми на любовта всеки от тях носещ своята истина, търсейки своята светлина." - Боян Гегов