Сборникът с разкази „Приятелите умират заедно“ на Иво Христов отново ни повежда из сложния лабиринт на човешкото съзнание и проявленията на най-тъмните му страни.

В историите властно шества Смъртта като на пъстър парад; витае надвиснал ужас почти като невидим плащ над всяка мисъл и действие; предчувствието за болка и безнадеждност сковава сетивата и им придава физическо измерение. Има ли брод, има ли изцеление, има ли спасение... има ли смисъл? Има ли Бог и защо любовта се превръща в омраза и непреодолимо желание за мъст? Защо на злото му е толкова вкусна свежата плът на усмихнатата красота, че ѝ се нахвърля като бясно куче, докато не я превърне в ненужен спомен?

Страхът ли ни движи? И накъде?

Не е страшна смъртта, а настоящето! - в прозрението на младия автор има много изстрадана мъдрост. Която обаче ни дарява с дързост!