Важните неща в живота се случват, когато си готов за тях.
А всяко начало започва с първата крачка…
Но какво е начало и къде е краят? Кой поставя границите върху земното кълбо? А пределите в нас? Къде започва и свършва светът ни?
Антарктида е последният девствен континент на Земята и последното място, където природата е оцеляла такава, каквато е била преди нас. Как ли изглежда това все още мистично и много студено място? Какви ли тайни крие? И защо то е толкова важно за бъдещето на човечеството?
По време на престоя си на Антарктида писателката се сблъсква с редица предизвикателства, но същевременно е пленена от дивата природа и суровата красота, която я обгръща. Живият и завладяващ стил, с който описва своите впечатления и преживявания, ще потопи читателя изцяло в атмосферата на Ледения континент. И ще го подтикне да пожелае да се докосне до неговите безкрайни снежни простори. Но историята в най-новата творба на Филипова е много повече от обикновен пътепис. Книгата се разгръща като своебразен разказ за пътуването към себе си, към хората и начина да откриеш собствените си неподозирани сили и възможности. „Всички сме само мигове, факти, цветове и прах във ветровете. Краят на света е там, където приемем, че е. Способностите ни са толкова големи, колкото очакванията ни за тях. Началата са там, където преодолеем себе си, изживеем се, усетим се. А същинският Край може и никога да не настъпи, стига да го пожелаем”, споделя Людмила.
Това е Антарктида през очите и фотообектива на Людмила Филипова – Антарктида, съвсем близка и неописуемо далечна. Близо 500-те впечатляващи кадри в нея допълват ледената приказка, разказана майсторски от авторката. Всички те са дело на самата Людмила, с изключение на шестнадесет, любезно предоставени от членовете на българската експедиция, с която писателката пътува.
Както отбелязва проф. д-р Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт: „Книгата на Людмила е послание да съхраним не само девствената природа и живот на Антарктида, но и да запазим себе си и човешките взаимоотношения в най-висшата им форма.“
За автора
Людмила Филипова е един от най-обичаните съвременни български писатели. Тя е автор на девет романа, сред които „Анатомия на илюзиите” (2006 г.), „Червено злато” (2007 г.), „Стъклени съдби” (2008 г.), „Мастиленият лабиринт” (2009 г.), „Антихтонът на Данте” (2010 г.), „Аномалия” (2011 г.), „Печатна грешка” (2012 г.), „Където се раждат ангелите” (2013 г.) и „Войната на буквите” – най-търсенета книга от български автор за 2014 г. Творбите й са издавани на английски, руски, сръбски, гръцки и турски, бестселъри в България и чужбина, а по три от тях се подготвят международни филмови продукции. Английското издание на „Антихтонът на Данте”, публикувано в началото на 2014 г. от „Егмонт” със съдействието на Министерство на културата, е първата книга от български автор с представяне на Лондонски панаир на книгата. Людмила има редица международни литературни отличия и представяния на творбите си.
***
They say that important events in life happen when you are ready for them.
That every offset begins with the first step…
What is a beginning, and where does the end lie? Who sets the borders on the planet we inhabit? What about the confines within us? Where does our world begin and end?
Antarctica is the last pristine continent on Earth, the last place where nature has managed to survive the way it was before us. What does this still mystical and extremely cold place look like? What secrets does it hold? Why is it of such importance for the future of humanity?
The writer Ludmila Filipova departs on a distant, filled with hardships and deprivations journey to find the answers to these and many other questions. Her aim is to get acquainted with the continent’s secrets and share them with us.
This is a journey to one’s self and the understanding of what does it mean to be human. It is a way of discovering one’s unsuspected strength and abilities.
This is Antarctica through her eyes and lens – so close, and yet so distant, the Antarctica we all carry within ourselves.
“We were all just part of the moment – facts, colors and dust blowing in the wind. The end of the world would come whenever we accepted it. Our abilities were only as grand as our self-confidence. Every beginning was where we overcame ourselves, experienced every moment, felt every breath. The end, the true End, might never come, if that was what we willed.”