Времето е главният герой на тази книга – неговият нрав, капризи, превратности. Неговата трагикомична поза на никога нехаресван от нас герой. Така е, защото го управляваме ние, с човешките си страсти и амбиции да го обяздим в наша полза, а ползата е относително понятие. За живелите след 1944-та година и техните деца написаното може да е съпреживяване за разклатените тогава устои на много семейства, за ограждащата ги бутафория на сменилия се около тях свят, за амбицията на едно дете да се впише и да участва в него и за стълкновениеята по пътя му. Репортажите в минало време ще приближават непрекъсното сегашното, ще излизат и зад граница, за да съпоставят любопитната и твърде различна картина на прехода в Унгария с нашия и да се открои без особено усилие българският манталитет и характер.