СТРАХ

Боже, колко необетован свят
между тичинки, между съзвездия –
светли бездни от аромат,
галактични стъмени бездни...

А сред тях безкрайно ечи
оглушителното мълчание,
ненаселено от очи,
от пчели, от криле и длани…

Няма място за празнота
повече под небето.
Просто веднага ще рухне света,
ако някой откъсне цвете.