Невероятно е колко може да те разтърси една книга и по-специално точно тази! Съдбовната обсада на Сталинград е само няколко месеца, но в този период са заключени толкова човешки съдби и толкова много саможертва, кръв и вяра. Изключително много съм доволна от това, че я изслушах - имаше страшно много моменти, които съм оставала със зяпнала уста. Трагедията на германци и руснаци в своя епохален сблъсък на вяра, национална идентичност, политическа система и дори човешка нагласа, рисува картината на Сталинград буквално пред очите ни.

Нещото, което нямаше начин да не забележа. Във всички филми, книги, документалистика, исторически архиви, навсякъде - военната обстановка фигурира с името "Битката за Сталинград" или "Обсадата на Сталинград". Днес градът се казва Волгоград и несъмнено паметта е жива, нали? Но до този момент името в архивите не е променено, за да е в съзвучие с новото име на града. Риторично: защо ли?

И си отговарям сама. Защото в Сталинград войната е била много повече от война. Тогава е било ад - глад, мизерия, ужасяващ студ, болести, въшки, дизентерия, кръв... Много, много пролята кръв! Сталинград е истинския символ на войната, на каквато и да е било война! Войната, която отнема повече, отколкото дава.

Войната, която е урок за бъдещите поколения!