Изоставя ли Фройд "зоната си на експертност", когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е внезапна крачката от фотьойла на слушащия към онова духовно наставничество, с каквото ни се вдъхва всеобхватен културен песимизъм или... оптимизъм?

Всеки би могъл да разпознае къс от собствената си история в тези текстове, писани с явна страст. И да ги употреби. Защото те звучат толкова актуално, сякаш са изковани за нашите битки днес.

Това е книга номер 2 в поредица "Теоретични пространства", която включва работи на Зигмунд Фройд, психоаналитичната традиция и дру­ги сродни традиции в психологията, психотерапията и психиатрията на XX в. и до днес. Тя е дело на издателска къща "Критика и Хуманизъм", Българско общество по групова анализа и групови процеси и специалисти от ев­ропейски академични и терапевтични институции.