Гогол е тук заради своите във висша степен луди и фантастични истории, при което щуротиите му звучат така правдоподобно, че повече от век и половина го взимали за баща на руския реализъм. Заради това, че може да измисли такава опашата лъжа, която освен всичко друго да бъде неопровержима истина. С Гогол никога не знаеш къде ще стигнеш, което тъкмо се търси в картинката.

Повествувателят чистосърдечно изповядва, че сам е една от измислиците. Той е кръстен на рибаря, сложил пръст в раните Христови. Назован още „неверни“ и „близнак“. Наречен така, навярно за да стигне отвъд Индиите, или пък за да настоява, че освен видимата Книга, у Бога има и друга – Невидима. Вероятно роден, за да възпее тази Книга-близнак, която снизхожда по необясним и тайнствен начин. Камъче, отронено от Божията планина, вместило се на плаващата граница между Изтока и Запада, между реалното и въображаемото. Така се завихря тайфун, чието око е в Шумен, а опашката му в Индокитай: тайфунът Тук с Гогол.

– Георги Каприев