С простотата на своите истории той достига до всяко наше чувство − първично, достойно или което предпочитаме да скрием от чуждия поглед. Но така Джером приятелски ни помага да бъдем себе си − понякога облекчени, друг път засрамени, но винаги с добри сърца.

В разказите му има и много обич към човека, и гняв срещу пошлостта и лъжата, и съчувствие към нуждаещите се от него. Преходът от едното към другото при Джером е естествен като в живота. А наблюдателността и точният му език са предизвикателство за всеки добър преводач. В този случай – Красимира Тодорова, отишла си от нас наскоро.

Поклон пред делото ѝ!