Увод на книгата

Хоризонт на безсмъртие е невидимата граница между Земното и Небесното. Това е границата, зад която нищо материално не може да премине. Зад този хоризонт всички „светлинни вълни“ [душите ни] неизбежно политат към своя Създател със скорост, надхвърляща безкрайно скоростта на светлината, но с една съществена особеност, съществуваща единствено в света на обозримото…

За разлика от Хоризонта на събитията, при който астрономите могат да засекат поне акреционния диск – структура, образувана от разпръсната материя в орбитално движение около черните дупки, където преди да бъдат погълнати, частиците се движат с толкова висока скорост, че триенето създава високоенергийно излъчване в червения спектър, което може да бъде засечено, при Хоризонта на безсмъртие е невъзможно да бъде регистрирано, каквото и да е било физично явление или събитие. Това е причината „външен“ зрител никога да не може да види, пресекли веднъж Хоризонта на безсмъртие, накъде пътуват душите…

Ако някой успее да разясни свойствата и функциите на нематериалното отвъд Хоризонта на безсмъртие, той ще се превърне в първия човек, обяснил какво е Бог и може би [Ако получи Богооткровение!], не как, а защо съществува Вселената, от която сме микроскопична част и ние…

Сега най-важното е, ако не Вярвате, то поне да приемете, докато четете тази книга за Истина, че както отвъд Хоризонта на събитията, така и оттатък Хоризонта на безсмъртие, енергията не се губи…

Това, което следва, са кратки разсъждения по някои твърдения…

Алегорични са, безспорно, но и изходната информация е такава…

Така я схванах, така съм я осмислил, така ви я предавам…

Това е кратък разказ за връзката ни с Бог и бъдещето на света ни...