Паскал Киняр се оттегля от функциите си в „Галимар“, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от „доброволното робство“, „да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията“.

Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка на мълчание, под която се крие една... изместена във времето, отложена емоция, която прави великолепието на книгите.

Исках в една и съща книга да заема от всички форми: приказки, трактати, портрети, четива, спомени и всички жанрове, от философия до етимология, от история до музика, за да бъда възможно най-честен.