Не зная за тези, които сега ще четат разказите на Константин Петров, но когато ги четох аз, усещах лъх на поезия, на свежест, на искреност и истинност. В неговото писане има една откритост, с която веднага ни става симпатично, става ни близко. Дори и да говори за места и неща, които не сме посещавали, които не сме преживели, той ги описва така, сякаш сме били там, сякаш ги чувстваме в момента. Това са разкази, които докосват съкровените ни ъгълчета и …
Драма и поезия
