Франсоаз Долто проследява жизнения път на човека, излагайки схващанията си за начина, по който да общуваме с децата от раждането до съзряването им, отдавайки, както винаги дотогава, подчертано, огромно, първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и изграждането на словесното човешко същество. Особен интерес представляват препратките ѝ към собствената ѝ биография: интуицията ѝ на малко момиче, което иска да стане „доктор по възпитание”, първите контакти с малките болни, работата ѝ в екип, опитът от Зелената къща, петдесет години работа …
Научна литература
